Частични резерви и как банките създават пари

Фразата „банкиране с частични резерви“ подсказва една проста картина: спестителите депозират пари в брой, банката държи част от тях в резерв и отпуска останалите. Тази картина все още е често срещана в учебниците и някои лицензирани бизнес планове.

Централните банки описват процеса по различен начин в продължение на повече от десетилетие.Разбирането на съвременното описание е важно за всеки, който проектира банка, защото обяснява кои ограничения всъщност я свързват: капитал, ликвидност и финансиране, а не коефициент на резервите.

Как кредитирането създава депозити

Най-ясното официално изявление е статията на Банката на Англия от 2014 г. Създаване на пари в съвременната икономикаВ нея се казва: „Всеки път, когато една банка отпусне заем, тя едновременно с това създава съответен депозит в банковата сметка на кредитополучателя, като по този начин създава нови пари“.

Банката регистрира нов актив, кредита, и нов пасив, депозита, който се кредитира на заемополучателя, като по този начин се създава нова сметка.

След това кредитополучателят изразходва депозита и той се прехвърля по други сметки, често в други банки, а след това се връща обратно на клиента.

Опростен балансов отчет показва ефекта от нов заем от 100 на бизнес клиент.

Стъпка	Банкови активи	Банкови задължения	Пари, държани от обществото
Преди заема	Съществуващи активи	Съществуващи депозити и капитал	Непроменен
Заемът е направен	Кредит на клиент +100	Депозит на клиента +100	+100
Клиент плаща на доставчик в друга банка	Резерви в централната банка -100	Депозит на клиента -100	Непроменен общо; депозитът сега е в банката на доставчика
Кредитът се изплаща по-късно	Заем -100	Депозит на клиента -100	-100

Третият ред е този, който има значение за отделната банка – създадените от кредита пари остават в системата, но напускат банката-заемодател заедно със съответния размер от нейните резерви.

Същата статия описва обратния процес: когато кредитополучателят изплати заем, депозитът, използван за изплащането му, се погасява, така че парите се унищожават. Банките също създават пари, когато купуват активи като държавни облигации от небанкови институции и ги намаляват, когато небанкови институции купуват дългосрочен дълг или дялове, емитирани от банки.

Две погрешни схващания, които Банката на Англия коригира

Статията идентифицира две често срещани грешки:

1. Банките като чисти посредници. "Вместо банките да получават депозити, когато домакинствата спестяват и след това да ги отпускат в заем, банковото кредитиране създава депозити."
2. Паричният мултипликатор. "В нормални времена централната банка не фиксира количеството пари в обращение, нито парите на централната банка се "умножават" в повече заеми и депозити."

Добавя се, че резервите „могат да бъдат заемани само между банките, тъй като потребителите нямат достъп до резервни сметки“ в централната банка. Клиентите държат депозити, които са претенции към търговските банки, а банките държат резерви, които са претенции към централната банка.

Където резервите се вписват

Резервите са салда, които банките държат в централната банка и които се използват за сетълмент на плащания между банки: когато клиент извършва плащане в друга банка, банката, която извършва плащането, прехвърля резерви на приемащата банка.

Следователно една банка, която кредитира агресивно, ще губи депозити и резерви в полза на други банки, тъй като заемополучателите харчат. Тя трябва да привлече депозити или друго финансиране, за да ги замени, или да държи достатъчно ликвидни активи, за да покрие изходящия поток.

За системата като цяло Банката на Англия заявява, че „нито резервите са обвързващо ограничение за кредитиране, нито централната банка определя размера на наличните резерви.“ В нормални времена централните банки определят цената на резервите, лихвения процент и предлагат количеството, което банките търсят при този процент.

Изисквания за резерви на практика

Изискването за резерви задължава банките да поддържат минимален баланс в централната банка, изчислен като процент от определени пасиви. Банката на Англия отбеляза, че изискванията за резерви „не са важен аспект от рамките на паричната политика в повечето развити икономики днес“.Изисквания все още съществуват в много страни, на много различни нива.

Юрисдикция	Изискване	Източник
САЩ	0% върху всички задължения от 26 март 2020 г.	Федерален резерв на САЩ
Евро зона	1% за еднодневни депозити и депозити, дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар до две години от 18 януари 2012 г.; 0% за по-дълги матуритети	ECB
Обединеното кралство	Няма официално изискване за резерви	Банка на Англия
Индия	Коефициент на паричния резерв от 3.00%, заедно със законоустановения коефициент на ликвидност от 18.00%	Резервна банка на Индия

Данните за еврозоната показват, че едно изискване може да бъде ниско и същевременно безвъзмездно. The ECB shows a remuneration rate of 0% on minimum reserves for the current maintenance period. Когато съществува такова изискване, то е разход за извършване на дейност в тази юрисдикция и фактор при плановете за финансиране, но рядко ограничава растежа на новата банка.

Какво означава задължителният резерв за нова банка

1. Банката се нуждае от достъп до централна банкова сметка, пряко или чрез друга институция, за да поддържа необходимите резерви.
2. Резервните наличности са линия на оперативна ликвидност в модела на паричните потоци.
3. Когато резервите не са лихвоносни, те намаляват нетния марж на лихвата по депозитите, които ги привличат.
4. Изискванията и възнагражденията могат да се променят, така че бизнес плановете трябва да тестват алтернативни настройки.

Какво всъщност ограничава кредитирането

Английската централна банка идентифицира три набора от ограничения върху създаването на пари от банките.

1. Ограничения за самите банки

Банките трябва да кредитират рентабилно в условията на конкурентен пазар. Всеки нов заем носи кредитен риск, а банката трябва да изчисли цената на очакваните загуби и да задържи капитала си срещу неочаквани такива, както и да управлява ликвидния риск, който възниква, когато новосъздадените депозити отидат при други банки.

На върха на тези търговски ограничения стои пруденциалното регулиране, което според статията ограничава дейността на банките „с цел да се смекчи натрупването на рискове, които биха могли да представляват заплаха за стабилността на финансовата система“, включително чрез изисквания към капитала и ликвидността.

2. Поведение на домакинствата и фирмите

Хората, които получават нови депозити, могат да ги използват за изплащане на съществуващите заеми, което отново унищожава парите.Запасът от пари зависи от тези избори, както и от решенията на банките за кредитиране.

3. Парична политика

Чрез определянето на лихвения процент по резервите, централната банка влияе върху кредитните лихви и търсенето на кредити, а това води до увеличаване на паричните потоци в икономиката.

Защо капиталът, а не резервите, е обвързващото ограничение

Капиталът е поемащото загуби финансиране, предоставено от акционерите и някои подчинени инвеститори.Всеки нов заем увеличава рисково претеглените активи, а всяко увеличение на рисково претеглените активи изисква повече капитал, за да се поддържат регулаторните съотношения над минимума.

In the EU, Article 92 of the Capital Requirements Regulation requires institutions to maintain at all times a Common Equity Tier 1 ratio of 4.5%, a Tier 1 ratio of 6%, a total capital ratio of 8% and a leverage ratio of 3%. Буферите и надзорните добавки се намират над тези минимуми.

Да предположим, че кредитирането на банка носи средно рисково тегло от 100% и банката се нуждае от общо капиталово съотношение от 12%, след като са включени буферите и добавките.

Всяка допълнителна 100 единици от такива заеми се нуждае от 12 единици капитал.Банката с 60 единици резервен капитал над изискванията си може да добави приблизително 500 единици от такова кредитиране, преди да трябва да набере повече капитал или да задържи повече печалба, независимо от резервния баланс.

Правилата за ликвидност добавят второ твърдо ограничение: банките трябва да притежават достатъчно висококачествени ликвидни активи, за да издържат на 30-дневен стрес, и трябва да финансират дългосрочните си активи със стабилно финансиране. Тези изисквания са обяснени в статията относно ликвидността и финансирането.

Последствия за основателите и инвеститорите

1. Планирайте растежа около капитала. Кредитният портфейл, който една банка може да изгради, е ограничен от капитала, с който разполага и който може да набере след загубите в началото.
2. Планирайте финансирането около стабилността на депозитите. Създадените депозити напускат банката, когато кредитополучателите ги харчат, така че банката се нуждае от надеждна база за финансиране.
3. Третирайте изискванията за резерви като разходна линия. Те са от значение за маржовете и операциите, а не като основно ограничение на растежа.
4. Очаквайте ръководителите да тестват плана под стрес. Регулаторите оценяват дали капиталът и ликвидността се задържат, ако растежът, загубите или изходящите потоци от депозити се различават от базовия сценарий.

Следващата статия обяснява как се определя и измерва регулаторният капитал съгласно Базелската рамка.